По вятъра се търсих
По вятъра се търсих във зори.
В безлуние луна открих,
с останала надежда оцветих я,
и в пълнолуние я приютих.
Във сън, наяве неживян,
живях във приказка красива.
Аз бях луна и бях звезда,
в небето синьо се превърнах.
С крила от своя зов и от любов,
политнах себе си да търся.
Сред рой звезди и млечен път,
поех посоката към себе си.
Не търсех бряг, а само свят,
където се пресичат пътища.
По вятъра се търсих, и зовях...
Намерих се!
Не искам да се губя!
31.12.2006.г
В безлуние луна открих,
с останала надежда оцветих я,
и в пълнолуние я приютих.
Във сън, наяве неживян,
живях във приказка красива.
Аз бях луна и бях звезда,
в небето синьо се превърнах.
С крила от своя зов и от любов,
политнах себе си да търся.
Сред рой звезди и млечен път,
поех посоката към себе си.
Не търсех бряг, а само свят,
където се пресичат пътища.
По вятъра се търсих, и зовях...
Намерих се!
Не искам да се губя!
31.12.2006.г
© Евгения Тодорова All rights reserved.
