rogatia (Богдан Григоров) rogatia (Богдан Григоров)
2 22
Oct 22, 2009, 10:57 PM

Победителят...

  Poetry » Civic
1.5K 1 6

Този, който...
на другите
не иска да прилича.
Съдбата... своя
той обича.

 

Защото... Тя е
негово творение,
и животът... негов е,
просветление.

 

Устремен над човеците,
да се издигне...
своето съвършенство да постигне.
Ще се вижда отдалече,
няма да е мъничко човече.

 

Той твори...
от нищо - нещо прави...
на другите...
всичко иска да
остави.

 

Победителят...
в личната борба
на самота се обрича...

на него всеки
иска да прилича.

 

Не иска той...
пари и слава,
сам... със себе си
се състезава.


На признанието човешко...
не се надява.
За него щастие е
всеки ден...
да се самопобеждава.

 

Рогатиа каза  ХАУ!!!
22.10.2009г.
21:30ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Григоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • boromir (Боромир)
    boromir (Боромир)
    Да не ти пука за членовете Имаш си попаденията, казах Допада ми!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    " от нищо - нещо прави... "
    ......................................
    В това е магията на живота, да можеш
    да се самонаправиш, а не да получиш наготово...
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави за мъдрия поет! БЪДИ!!!!!!
  • ivailozanoff (Ивайло Цанов)
    ivailozanoff (Ивайло Цанов)
    Както винаги...безпардонно...индивидуално...реално...искрено...
    Б.И.Р.И. Поздрави Приятелю Рогатий...
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Обичащ Съдбата си - Поздрави!
  • rogatia (Богдан Григоров)
    rogatia (Богдан Григоров)
    Rogatia...
    Рогатиа...
    няма превод... каквото четеш, това казваш, и това е, вярно.
    Или поне за мен, РогатиА.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0