„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие.
Дъждът – хлапак безотговорен -
с уста подсвирква водни ноти
и през прозорците отворени
се втурва с весело кикотене.
Възторжен, мъничко себичен -
ту неочакван и стихиен,
ту кротък, тих и мелодичен – ...