laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
11.08.2012 г., 14:06 ч.

Побъркан дъжд 

  Поезия » Друга
492 0 7

                                                              „Ах, этот сумасшедший дождь....”

 

Дъждът съвсем се е побъркал.

Захвърлил всякакво приличие,

в очите с водни пръсти бърка,

измива гняв и безразличие.

 

Дъждът – хлапак безотговорен -

с уста подсвирква водни   ноти

и през прозорците отворени

се  втурва с весело кикотене.

 

Възторжен, мъничко себичен -

ту неочакван и стихиен,

ту кротък, тих и  мелодичен –

лицето си свенливо крие....

 

Внезапно тръгва си, когато

е най-желан. И дълго чакан.

Разплаква влюбеното лято.

И тъжно се прощава  в мрака

 

с  мечти, илюзии, копнежи.

И бавно мрежите си  свива.

С предизвестена неизбежност

като любов дъждът отива си.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Не само дочух подсвиркването на дъжда-хлапак, но и го усетих... Хареса ми.
  • "сумаСшедший"...има мелодика, но няма персоналност...летният дъжд има своя физиономика, пролетният...а вашият е? Просто заигравате с думите...
  • Дъжд-немирник,ражда надеждата...
  • харесах, усетих, увлича, грабва стиха
  • Харесах го,Нина!Дъждът е използван образ в поезията,но специално за него мисля,че се пише трудно.Ти тук го постигаш.Поздравление!
    Привет от мен!
  • Невероятен дъжд! Жадуван от всички. Много ми хареса
Предложения
: ??:??