Побързай, Драги, не отлагай неизбежното
Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника;
лелея тътена и мълниите бляскави,
а ти, плацикал в плитчини на страховете си,
вкопал отчаяни нозе сред пясъка
на вдъхващо увереност, измамна, дъно,
в поклон инертен пред насрещни ветрове
погуби своите и кротичко затъна,
превръщайки се в безнадеждна котва
за малката, изящна лодка.
Платна, посърнали в безветрена самотност,
привързана към теб с въже абсурдно...
Какво ù даваш ти – нима посока,
шанс ли е латентното „надолу”?
Пусни я! – И без това е цяло чудо,
как само твоята безпомощна сиротност
заплита нишки във въжето ти изнудващо.
Нека, спомнен от предишна волност,
погали полъх плах платна отново;
нека топлите, неведоми течения
с потайна благосклонност да я водят
към острова, наречен Провидение,
със заливче, прикътано от бреговете,
предлагащо желаните посоки,
в което, може би, очаквал само Нея,
„белеет парус одинокий”!
Побързай, Драги, не отлагай неизбежното!
Буревестникът, издигащ се в небето,
приветства мълнии в назряваща метежност...
Идвам с тях, за да прережа сам въжето!
12.09.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария, опитвам се...
-
Много силно, образно и въздействащо!
-
Приятно е да те видя на Страничката си, Страннице!
-
Много образно и богато стихотворение! Поздрави!
-
-
Превъзходно и аристократично....
-
> Привет, Лейди! Привет, Ренета! Две мили дами похарчиха аплодисментите си за мен, а аз се шляя насам-натам, без дори да ги чуя. Непростимо! Какво мога да сторя? – Поклон, разбира се, но ще го направя сдържано и с много артистизъм...... Добре ли се получи, Дами?! Благодаря ви!
> Краси, вярно е. Използвах знакови елементи от творчеството на двама велики творци – Лермонтов и Горки. Платноходът и Буревестникът някак изплуваха в главата ми, докато пишех стихото, а сетне не можах да устоя на изкушението, вграждайки ги, за да подсиля самотността и усещането за предстояща буря, които желаех да внуша.
Оказваш ми чест, Приятелю, давайки си труда да издириш и подкрепиш идеята ми с точен цитат! -
Възхитена съм, Людмиле! Поздрав и аплодисменти!
-
Это смелый Буревестник гордо реет между молний над ревущим гневно морем...
Заради тебе препрочетох Горки, за което също благодаря,приятелю!
Браво за това сложно, многопластово, експресивно живописно платно, пред което няколко пъти се връщах! -
Таня, знаеш, че не само навикът и съжалението продължават да държат жената привързана към един слаб или регресирал мъж, а също и страхът. Обикновеният човешки страх пред неизвестното, пред недоимъка... Океанът предлага шансове, но може да бъде и жесток. За да се освободи, на нея ѝ е необходима достатъчно добра причина или поне външен тласък.
Приемам с признателност отношението ти към стихото, което подкрепи и с добри думи! -
Поробват само неуверените и страхливците. Останалите покоряват!
В първия случай, мъжете обикновено нямат какво да предложат в замяна на въжето, с което държат жената. Във втория, тя сама пуска котвата!
Стихотворение-призив, стихотворение-присъда, стихотворение-психология! Тежко стихотворение с уникална метафоричност!
С удоволствие се върнах тук, Людмиле, само за да поздравя Автора! -
> Малееей, Доче, само какви сложни думи знаеш! – Знаеш и подреждаш. Благодаря, че го стори и при мен!
> Привет, Илко! – Прав си, поувлякох се сякаш, ама Радиола е виновна, щото ме подведе с коментара си. Нарочно го направи, знам я аз...
> Благодаря, Радка! Коментарът ти е с изразен романтичен привкус. Усетих и едва доловима патетична нотка в него, която също даде своя принос към приятното чувство в мен. -
Много ми хареса сравнението на живота ни с лодка! Замисли ме! Малка лодчица в огромния океан...свободна, избираща своята посока или спираща на тихо пристанище, в зависимост от това, какво иска в този момент на своето пътуване! Много, много харесах!
Поздрави от мен! -
Динамично,самобичуващо,жертвоготовно.Не му е лесно на лирическия
Поздрав! -
В случая, котвата е символ на пагубен застой. Тя не предлага шансове, а разчита да запази старо, невъзможно да се възстанови статукво. Дори и с помощта на този елементарен, но често използван елемент на изнудване, при който се разчита на инерционен навик или на съжалението у другия.
Островът, споменат в стихото, също е пристан, който може да се окаже и споделен. Нали там е и онзи платноход. Хубаво е да знаеш, че имаш пристан и пред теб са открити всички посоки. Добра комбинация - лодката има Сигурност, Споделеност и Свобода в избора - покой или движение. На този фон, предишната алтернатива "надолу" е нещо повече от нерадостна.
Благодаря, че се отби на страничката ми, Раде! -
Силни метафори, приятелю! Разбира се, не става въпрос за лодка...Но
понякога лодките имат нужда от котва, макар и измислена такава. Понякога котвата е и пристан, не мислиш ли? -
Благодаря, Росица, Стойна и Йоана! Пожелавам ви весели празнични дни, дами!
-
„Какво ù даваш ти – нима посока,
шанс ли е латентното „надолу”?“
Силна творба, красиви образи, харесах! -
"Пусни я! И без това е цяло чудо,
как само твоята безпомощна сиротност
заплита нишки във въжето ти изнудващо."
Няма по-добър подарък от свободата!
Поздрав и ведро насроение! -
"Буревестникът, издигащ се в небето,
приветства мълнии в назряваща метежност...
Идвам с тях, за да прережа сам въжето!"
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
