/в памет на баща ми/
Не бързай, време, не лети!
Все още тука съществувам.
Макар с отворени врати
над мен небето да будува.
Златиста котва ме държи
в прегръдките на тиха вечер,
макар край мене да кръжи
последният ми кораб вече.
Не ме зови на дълъг път –
крайречната върба ще плаче
и рибите с прозрачна плът ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up