МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1058 4187
7.02.2021 г., 0:18 ч.

Почакай, време 

  Поезия
370 2 8
/в памет на баща ми/
Не бързай, време, не лети!
Все още тука съществувам.
Макар с отворени врати
над мен небето да будува.
Златиста котва ме държи
в прегръдките на тиха вечер,
макар край мене да кръжи
последният ми кораб вече.
Не ме зови на дълъг път –
крайречната върба ще плаче
и рибите с прозрачна плът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??