Feb 23, 2008, 8:29 AM

Почти

  Poetry » Other
814 0 9

Дъждът почуква в такт по тротоара.
В такава вечер музата не спи.
В такава нощ сред някаква мансарда
шедьовър ражда се. Или почти.


В такава нощ в любовната си клада
изгарят две отхвърлени души.
Под пластовете дебнеща наслада
се ражда щастие. Или почти.

От някого животът си отива...
А друг пък се опитва да прости.
От хладната прецизна съпротива,
се ражда болката. Или почти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...