Aug 19, 2008, 9:02 AM

Почти изстрадано...

  Poetry
611 0 12

Прашинка си на ничия земя,

но от теб зависело ще оставиш ли следа.

Посрещаш утрото, изпращаш вечерта

и морно отпускаш натежалата си душа.

 

Дали ще останеш на себе си верен

или чужди повели ще следваш безспир.

Понякога, едва ли от тебе зависи,

разумно да следваш своя Господ-пастир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...