Почти като Моисей
Понякога се питам от неволя -
какво ли ми е струвало да вярвам?
Дали свенливо не живях разголен
за обич все да се надявам...
Дали не бях нахално разточителен,
на чувства към любовите и близките,
или сърцето ми ще бие обвинително,
че мъча го с хипертонични кризи...
Поради що не се интересуваха,
онези, дето чакаха провала ми?
Не съм им давал повод да гладуват.
Заситих ги със туй що съм изстрадал...
Какво ли не изпробвах, за да мисля?
Удариха ме Нютонови ябълки.
Над столче за бесило съм увисвал,
във търсене на отговори правилни...
Но ето ме пред входа на съдбата.
Отръсках се от вехтата си мъка.
Преминах тъй митично по водата,
която от очите ми се пръкна.
И няма да се питам нивга повече -
цената за блаженство колко струва.
Платил съм си за всяка капка обич.
От болка само с вяра се изплува!
©тихопат.
Данаил Антонов
07.11.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
