Студът сковаваше техните тела
и те седяха все така ръка за ръка.
Капки от дъжда падаха върху голите му рамена,
но продължаваше той
нежно да милва нейната коса.
А тя в неговите прегръдки заспа
и не пожела да мисли за света,
а само за това как го обича
точно тук и точно сега.
© Александра Иванова All rights reserved.
какъв хубав романтичен миг би било това.Поздрав ^^
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
