Под дъжда на прибоя
Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече,
моя обич, прокудена
от христовия храм,
като птица, събудена
от усойница... Знам,
в този миг безвъзвратно
в мен умира мечта,
и когато обратно
по асфалта в нощта
се завърна, ще бъда
като празен рапан...
Сбогом, обич несбъдната!
Сбогом, мой късен блян!
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече,
моя обич, прокудена
от христовия храм,
като птица, събудена
от усойница... Знам,
в този миг безвъзвратно
в мен умира мечта,
и когато обратно
по асфалта в нощта
се завърна, ще бъда
като празен рапан...
Сбогом, обич несбъдната!
Сбогом, мой късен блян!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
