Под дъжда на прибоя
Нереално е времето,
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече,
моя обич, прокудена
от христовия храм,
като птица, събудена
от усойница... Знам,
в този миг безвъзвратно
в мен умира мечта,
и когато обратно
по асфалта в нощта
се завърна, ще бъда
като празен рапан...
Сбогом, обич несбъдната!
Сбогом, мой късен блян!
но реално пълзи
и реално отнема те.
Аз и ти сме сълзи
във окото на вятъра,
който с призрачен плач
като листи размята ни
в посивелия здрач
под дъжда на прибоя...
Невъзможно далече
е ръката ти в моята.
Ти отиваш си вече,
моя обич, прокудена
от христовия храм,
като птица, събудена
от усойница... Знам,
в този миг безвъзвратно
в мен умира мечта,
и когато обратно
по асфалта в нощта
се завърна, ще бъда
като празен рапан...
Сбогом, обич несбъдната!
Сбогом, мой късен блян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
