Под липата
Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама
във юнска нощ за сладострастен пир,
а тебе няма те, въобще те няма
и аз заспах сред дъхавата шир.
В съня ми появи се окрилена,
закичена с цветчета на липа.
Затича се, прегърна ме засмяна –
събудих се щастлив на утринта.
Макар, че в тая нощ не беше с мене,
не се почувствах изигран, унил.
Липата ли, друго ли по туй време,
ме омагьоса – сякаш с теб съм бил!
© Данаил Таков All rights reserved.
...
