Под туй бесило
Той крачи сам към черното бесило,
презрял живот, за свята свобода.
Каква ли трябва да е тази страшна сила,
дарила ни най-светлата следа?
Отново там България изгрява,
във онзи мрачен февруарски ден.
И траурен, той вечно в нас остава –
трагичен и величествен! Свещен!
Защото робът за живот възкръсна
под туй бесило и след тази смърт.
Защото там страхът ни се разпръсна –
избрахме своя героичен път!
Апостоле, България тъгува,
но горда е със подвига ти свят.
Защото свобода не се купува
и само чистите във името й мрат!
15. 02. 2012 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
