Feb 15, 2012, 12:29 PM  

Под туй бесило 

  Poetry » Civilian
1014 0 25

Той крачи сам към черното бесило,
презрял живот, за свята свобода.
Каква ли трябва да е тази страшна сила,
дарила ни най-светлата следа?

 

Отново там България изгрява,
във онзи мрачен февруарски ден.
И траурен, той вечно в нас остава –
трагичен и величествен! Свещен!

 

Защото робът за живот възкръсна
под туй бесило и след тази смърт.
Защото там страхът ни се разпръсна –
избрахме своя героичен път!

 

Апостоле, България тъгува,
но горда е със подвига ти свят.
Защото свобода не се купува
и само чистите във името й мрат!

15. 02. 2012 г.
Русе

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??