Jan 16, 2009, 12:09 PM

Подай ръка

  Poetry » Love
1.5K 0 2
"Подай ръка"

С детски поглед - чист, безгрижен,
с устни меки като червено кадифе,
с кожа, нежна като най-топлите завивки,
ти стопли измръзналото ми сърце.

Имам нужда от почивка,
дай ми бряг в твоите ръце.
Припомни ми смисъла на думата обичам,
припомни ми топлината на твоите ръце.

В морето от изгубени мечти
аз плувам към теб - запленен от блясъка на твоите очи.
Подай ръка и с мен бъди,
скрий лицето ми със своите коси.

Дата: 20.01.2007 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • одеАло е

    Извинявам се, Димитър. Грешката е моя. одеЯло
  • хм...
    топла завивка е и родопското одеало, а пък то изобщо не е нежно.

    не ми хареса.
    съжалявам!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...