Feb 16, 2011, 11:46 AM

Подай ръка

  Poetry » Love
723 0 1

Подай ръка и двамата ще полетим

със вихрен шемет в звездните простори,

не се страхувай, Слънцето ще посетим,

тя, Любовта, е също движещото горе.

И ние двама, волни като светлината -

два ярки лъча, слети във един,

ще кацнем с тебе леко на Луната

и тъмната страна ще осветим.

А след това ще литнем към звездите

и ще потърсим техните гнезда,

нектар от тях ще пием до насита

и ще открием скоро Нашата звезда.

 

Там двамата с Любов ще съединим

душите си със нея и ще се взривим,

Свръхнова с теб ще сътворим!

 

                                             2001г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....