Подай ръка – сега!
Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд
ще си направя стълба към дъгата,
тогава август ще е онзи мъж,
за който ми завиждаше луната.
Сега обаче искам да съм смях
или пък от черупка белег драснат,
брега от шлейфа на вълна… аз бях
и бриз от полъх, тръгнал наобратно…
… Не ме препъвай с думата „било“ –
сериозна съм, съвсем не е шега!
Виж, август кара водно колело,
да се повозим, дай ръка – сега! 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Обещано, Наде - аз викам едната, вие с Деа - и двете 
