Подари ми спомен

Sep 25, 2006, 3:45 PM

Poetry

887 0 9

Подари ми спомен... Нищо друго не желая.
Не искам обещания. Боли.
Позволи ми с мислите да си играя.
Просто за минута помълчи.

Аз ще си представя, че във моите длани
събирам утринна роса,
като си мисля, че със нея ще остане
във вените ми пролетта.

Във косите си ще заплета лъчите
на слънцето, отлитнало на юг.
Ще греят жарко винаги очите,
дори и да те няма тук.

Позволи ми с мислите да си играя,
за теб умът ми е отворен.
Нищо, нищо друго не желая.
Просто...
... подари ми спомен.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

filantrop (Николинка Станчева)

2006-09-26T09:34:14+03:00

Чудесен стих!Поздрав!
Романтик (Христо Костов)

2006-09-25T20:53:27+03:00

Великолепен стих!!!
Поздрави, Марина!!!
Laska (Ласка Александрова)

2006-09-25T19:39:46+03:00

Нежен стих!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-09-25T19:29:47+03:00

Поиграй си с мислите, и на мен ми харесва да си играя с тях!
Поздравления!
Много е хубав стихът ти Марина!
kity (Людмила Нилсън)

2006-09-25T17:05:56+03:00

И нека са само хубави спомени!Поздравления!!!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-09-25T16:32:16+03:00

Спомените не топлят...
Но стихът е прекрасен!
изречена (Мая Попова)

2006-09-25T16:22:31+03:00

прекрасно!
катебате (Екатерина Банска)

2006-09-25T16:21:56+03:00

Много хубаво стихо!
Марина,поздравления!
JRok (Юли)

2006-09-25T16:00:25+03:00

надявам се да ти подари не един, а безкрай спомени