Поделено резенче слънце
Ще се разтопи свещта
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това
вземи тишината ми
и я скрий под водопада
на нежните си пръсти!
На пръсти съм.
Потръпвам в бялата ти риза.
А в езерото на желанията
водата до гърдите стига
и няма как да се удави
посоката,
в която се намират
смокините и кехлибарът.
Пари сладкото дишане
и в точката
на всичките ми постоянства
е зрелостта,
с която те бълнувам.
Задръж очите ми отворени!
Целувай бавния ми начин
да възкръсвам
от клетките на твоя отпечатък!
Води танцуващите лунни кончета
на всеки опит да ти бъда
сянка
и в сянката ти да удавя сладостта,
за да остане онзи стон изплъзнат
през топлите ми устни
единствено признание
за портокал и флейта.
https://www.youtube.com/watch?v=m7NzTKNUPdA
