what_fun_f (Надежда Петкова)
91 35
Nov 4, 2007, 11:57 AM

Pодена да обичам 

  Poetry » Love
674 0 3

Пред всички мога да отричам,

но не и пред себе си помни.

Безумно мога да те мразя,

но само в хорските очи.

Пред теб на силна мога да се правя,

на щастлива,

на решена да се бори,

но сама не мога да се справя,

душата ми на теб се моли.

Знам, че с теб не ще да бъда

от това сърце ми най-тъжи

и за нищо няма да те съдя

нали не се таят във нас лъжи?

Да бъдеш слънцето в деня ми,

да дойдеш като слънчев лъч,

да светиш нощем във дома ми…

за мен това е само сън!

Но пак ще те желая тайно

и пак за тебе ще скърбя,

и ще ти шептя омайно,

макар и само във съня…

10.06.2005г.

Надя

© Надежда Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??