Jun 23, 2007, 1:02 PM

Подкожно

  Poetry
1.4K 0 10
Горещо е във вените подкожно
и въздухът във ноздрите ни пари,
защото се опитваме да можем,
а можейки в копнение догаряме
по спомена за знойната безбожност,
че силата не винаги е вяра.
А лятото навън е все по-сочно
и точещо локуми по паважа
до лепкави кристалчета порочност.
Ела да вкусим. Нека ни е жажда!
Понякога е хубаво, нарочно,
да пожадуваш за прераждане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...