Подмладеният град се усмихна
след ежедневни дъждове.
И зрелостниците притихнали
усещат как Животът ги зове.
Дали ще си платят за всяка радост,
която той ще им изпрати.
Дано да няма лоши изненади
да бъде с тях попътен вятър.
На всеки изпит да успеят,
наука и език да овладяват.
И да воюват там, където ний не смеем-
и лошото да побеждават.
28.05.2023 г.
© Веси Филипова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
