Mar 11, 2016, 11:21 PM

Подпалване

  Poetry » Love
443 0 0

Понякога те обичам толкова много,

че чак се мразя за това.

Понякога се мразя задето се оставих да се влюбя в теб така

толкова силно сякаш когато си мисля за теб и те искам  

пареща болка ме пронизва навсякъде,

но удря най-вече в сърцето, право там

пулса ми се ускорява

в корема ми се заражда едно ново чувство на вълнение

сякаш ми предстои да умра от любов по теб.

 

Понякога те обичам толкова много

когато стoтици метри ме делят от теб

когато не мога да те докосна.

Понякога те обичам толкова много

когато няколко сантиметра ме делят от теб

и знам че мога да те докосна така както аз искам

така както ти искаш

но знам, че не е редно и не бива

външно мирна съм, но отвътре огън съм

всеки мои орган поотделно пали нова клечка 

за да направят всички заедно истински пожар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...