Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива…
Изгревът надежден - от малко облаче прикриван
Озарени очите в просъница съзират, не мигат.
Мисли нямаш, само истина, спокойствие и миг.
© Валентин Стайков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
