Никой не те иска в сивото си ежедневие

  монотонно

Неистов страх дали е последната заключена врата

Вярата и дух единствени са ти

Залез облачен без лъчи

Изгрев.. без лъжи

Поеми си дъх за дух с Ангел твой

само твои са

и да паднеш пак ще станеш

удавен от преди между черно бяло

няма път зад заключена врата..

.. на отворен катинар

Виждам теб и чувствам зад дим прозрачен от омраза и любов

мъглата, ниска, гъста, тъмно сива тишина крещи

безмълвен стон откровен зад маските на нимфи

задушаващи само една..

.. поеми си дъх..

     .. предатели заключени

         .. и отворена врата..