Nov 29, 2006, 9:36 PM

Поет 

  Poetry
711 1 0

Глуха тишина прегръща

феерия вечерна във нощта,

глухота пак мрака превръща

целувки предишни в мъгла.

 

В самота луната заспива –

спомен покварен и блед,

слепотата тихо замира

в мислите на мечтаел-поет.

 

Не гледай, не слушай тъгата,

усетил нейния допир,

заспивай, усмири душата,

на поета в кроткия вопъл.                                                             

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??