29 нояб. 2006 г., 21:36

Поет 

  Поэзия
710 1 0

Глуха тишина прегръща

феерия вечерна във нощта,

глухота пак мрака превръща

целувки предишни в мъгла.

 

В самота луната заспива –

спомен покварен и блед,

слепотата тихо замира

в мислите на мечтаел-поет.

 

Не гледай, не слушай тъгата,

усетил нейния допир,

заспивай, усмири душата,

на поета в кроткия вопъл.                                                             

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??