Поет в публичен дом
Какви тапети, мебели старинни и абажури с восъчна хартия!
Жени с червило и очи невинни край мен минават, като на магия.
Една от тях случайно ми намигна и пак случайно се изплези друга.
А трета с лъскава кола пристигна, приличаше на моята съпруга.
Ухаещи, чаровни, нежни, достойни за перо най - поетично,
събудиха в сърцето ми копнежи прежни, почувствах се лежерно и различно.
Не знам защо, ми взеха двеста лева. Разхождам се свободно по пижама.
Прегърна ме жена на име Ева, тя ще изпълни някаква програма.
Навярно ще чете поема, в цената влиза някакво изкуство,
поиска питие да взема и от ресторанта нещо вкусно.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
😁😁😁
-
Поетите са лукави и лицемерни, само реват, но си служат добре с думите. Това ли ми казвате?
И с думите не си служат много добре, според мен. Кой им се връзва? Незадоволените лелки тук-там, от поетичните кръгове. Но това, че са лицемерни, не е добре, защото цялата възвишеност на поезията им, отива на кино. Въпросът е, ползват ли поетите услугите на момичетата на повикване? Според мен не, защото имат проблеми с простатата. 
-
Блу - 😂 😅 🤣 точно това си мислех! А на всичкото отгоре и само реват, все неодоценени, недоразбрани, давят мъката за поетическите си терзания в какво ли не! Горките те!
-
Големи наивници ги изкара поетите. Повечето от тях са лукави и лицемерни, но умеят да си служат отлично с думите. Завеяняците са малко.
-
Мда. То е като мутра в Лувъра.
-
Супер 🍾🚀
-
Сенд, 5 звездички от мен. Много ми хареса!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
