Поетеса
Обичаш я, защото е единствена,
тъй сложна и чаровно разпиляна.
В очите й намираш всички истини,
плътта й е разцъфнала поляна.
А устните й раждат неразбраности,
облечени в най-чудните слова,
ръцете й творят и скръб, и радости,
усмихва се и плаче във съня.
По тялото й слънцето рисува,
целуват го незнайни ветрове,
в косите й безброй звезди палуват
и тайна муза вечно я зове.
Докосваш я, примиращ от вълнение,
безкрайно благодарен за това,
че нейната целувка е спасение -
мехлем целебен... Живата вода!
До теб е, а безплътна като фея,
отдавна спря да дириш обяснения,
разбра, че да си с нея и до нея
благословия е... и привилегия.
Не знаеш никога дали за теб са
милувките й топли като мед.
Че тя е и жена, и поетеса,
а ти си мъж, но не поет.
© Катя All rights reserved.
