Поетеса с име на птица
Поетеса с името на птица
чисти входовете на квартала.
И любов събира. По трошица.
Малко взела. Повече раздала.
Тя душата в кошница си носи,
За да оцелее в битието.
Милост от безбожници не проси,
а поглежда често към небето.
Радва се на месечинка бяла
или пък на облаци дъждовни.
След любови много оцеляла,
вече не реди слова любовни.
Пише за светулки в летни нощи,
за щурци с цигулки полудели.
Селския си дом сънува още -
със петунии в двора нацъфтели.
Пейка до полегнала ограда
клекнала е като старо куче.
Само вятърът на нея сяда
да оплаква сиромашка участ.
Плаче и насмита сухи листи,
и пред прага ядно ги навява.
Поетеса входовете чисти
и душа под нокът ù остава.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
