Поетична тройка
Бързаме със Валка двечките
без да се страхуваме от мечки.
А пътечката е шопска.
А пък шопите са боримечки.
Псуваме наум Катанеца,
че не ни прие поканата
и сега по шопски друми
връткаме сами Нисана.
Карам си съвсем напето
през полето и дерето,
ама пустото му село
все ни бяга през баира.
Пушим си цигарки с Валка
(изгорихме три запалки).
Кискаме се като млади булки
и говорим си за свалки.
Носим си мерло червено,
с дъх черешов ни ухае,
ама не от онуй, дето
Зем не му се скъсна от сърцето.
Ама чакайте, о, Боже,
май по малка нужда ми се ходи,
а пък нуждата на Валка
по-голяма е и по-рядка.
Ах, каква картинка изтървахте
(тук намигам ;) на Кадир) -
в храсталака двете с Валка
бели дупета кокорим.
Девет дни и девет нощи,
Вальо, докато те намерим,
ама нали тройка обещал си
деветте баира ще преборим.
Най-накрая се добрахме,
ама в двора вълкодави,
дето искат да ни схрускат
за вечеря двете с Валка.
Къщичката се е сгушила
зад една асма претрупана,
две козлета си шушукат
и ни гледат през стобора.
А пък ние с Валка припкаме
коя първа Вальо ще прибара,
че брадата му е щипкава,
мека като от ангора.
Първо по едната бузка
(идеше ми да го схрускам),
а пък Валка го целува
по другата му бузка сладка.
Леле, чак на петата минута
се огледахме със Валка -
майка му и татко му на Вальо
в стаята били отдавна.
Ех, че разговори текнаха -
за промени, за изгори,
и разбира се - без стихове.
И без тях поети могат да говорят.
Страшна поетична тройка
(май завиждате ни малко).
А пък ние двете с Валка
по първи петли се прибрахме.
Поетичната тройка преживяха: yossifova (Весела ЙОСИФОВА), smile1 (Валка) и shkaf4eto (Валентин Добрев)
А това е специален музикален поздрав за майката на Вальо
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Ама дали ще ми стигне един... 
