На прощалния сонет диханието мъртво
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!
Словата тежки от редовете-вени вадя
и оставям ги на бели листи да умрат,
а мастилницата е отново празна
и стихове изпод перото не летят...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!
Няма го звука на драскащо перо,
няма книги като бели птици, ...