Поезия - любов
Не заспивай, моя Любов!
Не затваряй очи срамежливо...
Погледни ме, отново съм зов
и отново съм в полет щастлива.
Може още миг да летя,
или в още животи да пея.
Теб приемам - не да скърбя
и горчивите сълзи да лея.
Усмихни се, докрай остани -
до последния вик, че обичам.
Даже кладата в мен да гори,
не желая теб да отричам.
Не затръшвай вратата съвсем,
остави си пролука мъничка -
като вятърна песен в подем
да минаваш, макар и самичка.
Не заспивай, моя Любов!
С думи прости рисувай в душата.
Ако можеш, бъди благослов,
ти, Поезийо - бяла и свята.
© Таня Мезева All rights reserved.
