Поезията мен не ме нахрани

Dec 3, 2022, 3:59 PM

Poetry

488 5 5

ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ

Навярно съм едно голямо Нищо.

С Поезията левче не спестих.

Със въглени от своето огнище

аз драсках на стената всеки стих.

Четете го? – лула тютюн не чини.

Не го четете! – няма да умра.

Изписах за почти шейсет години

един колчан от пачите пера.

Бедняк последен, хлебец ли ви носех,

или ви идех с мирови тъги?

Пред своя Бог богат съм като просяк

с любов, пиянства, тържества, кавги.

В капелата на летните авлиги

се питах аз: – To be, or not to be?

Пред мен са ненаписаните книги,

които ще четете, може би?

След нас дори и плява не остава

И – казано от точка – до тире,

достоен бях за почести и слава,

ала без тях съм трижди по-добре.

Сега ви грача с есенните врани –

Валери Станков, бащино – Петров.

Поезията мен не ме нахрани,

но пък ми даде Вашата любов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-03T22:16:04+02:00

Написаното надживява автора си, често името му потъва в забвение, но думите остават живи.
dansyto (Данаил Таков)

2022-12-03T18:06:25+02:00

Прекрасно е, Валери! Нахранила е душата и сърцето ти, което е безценно!
svetlitschka (СК)

2022-12-03T16:28:02+02:00

Богатство си е обичта на последователите. 🍀
ninasar (Nina Sarieva)

2022-12-03T16:27:23+02:00

Напротив, нахранила те е! С любовта на хората! Какво повече от това.
slavi2002 (Слави Тодоров)

2022-12-03T16:23:51+02:00

Поклон пред перото ви, г-н Станков.