Поезията мен не ме нахрани
ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих.
Четете го? – лула тютюн не чини.
Не го четете! – няма да умра.
Изписах за почти шейсет години
един колчан от пачите пера.
Бедняк последен, хлебец ли ви носех,
или ви идех с мирови тъги?
Пред своя Бог богат съм като просяк
с любов, пиянства, тържества, кавги.
В капелата на летните авлиги
се питах аз: – To be, or not to be?
Пред мен са ненаписаните книги,
които ще четете, може би?
След нас дори и плява не остава
И – казано от точка – до тире,
достоен бях за почести и слава,
ала без тях съм трижди по-добре.
Сега ви грача с есенните врани –
Валери Станков, бащино – Петров.
Поезията мен не ме нахрани,
но пък ми даде Вашата любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
