Поезията на нощта
Чудесен стих, воал сребрист.
Той облак е на нощното небе.
Животът тих, отронен лист
по пътя на прокудено дете.
Луната нокът, синя светлина.
Звездите дупки от куршуми.
Секвоя стройна, връх на самота
Погалена от вятъра без думи.
Фенерите, илюзии в нощта.
Премигват, паркът е безлюден.
Тирета, пейките на любовта.
Светът е в сънищата буден.
Поетът рицар, сянка от мечти
Отекват стъпките му в мрака.
Със стиховете моста сътвори,
зад който изгревът го чака.
Отново малък шарж, за седмичната поезия 🙄
© Гедеон All rights reserved.
