Поглед отвътре...
Тъмнооката ми памет е нетленна...
Непокорна е и скита сред звездите.
Диря в прашни пътища, безследна
тишина, преляла в шепот на сълзите.
Лекокрилата ми песен е съдбовна,
непредсказана, пророчески белязва.
Струннотрепетно извира безпризорна
и нестихваща, безоблачно залязва...
Многоликата ми ласка е молитва,
приглушено скрита в стенещия вятър.
Предвещаваща е сянка от поличба,
във ръцете ми, безжизнено заспали...
Звездоокият ми поглед е безбрежност,
претопен, среднощен повей на тъгата...
Прекупвач един на сляпа безнадеждност,
изтъргувал тихо болката в отплата...
Закърнели са косите ми - зандани,
със катранени лиани ме препасват...
Във прискърбие, до немощ обладани,
с белотата си в стенание угасват...
Непокорната ми болка е могъща,
въплътена в песен, ласка и молитва...
Непотребност тиха в паметта насъщна
на катарзисните, преродени чувства.
...
© Деси Инджева All rights reserved.
