Feb 25, 2005, 8:29 AM

Погледни ме

  Poetry
1.1K 0 9

Слънцето разлива
топъл цвят с аромат
на праскова узряла.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм
литнала над
грейнали поляни.
Пътят иде,
спуска се в дерето,
после се извива
през полето
и синее покрай
натежалите жита.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм,
летя, пътят ширинее,
лъкатушеща мечта
неизвървяна...
Погледни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...