Нима не протегнах ръка.
Улових те с паяжината.
Докоснах огледалното виждане.
Прелетях през теб.
Виждах образи от миналото.
Любувах се на твоята визия.
Но не те критикувах, а те цапах с моята любов.
Мисли се събориха.
Замечтана, аз се преобразих в хиена.
Прошепнах тихо - ти си омотан в плен на мене.
Тихо е.
Свежо е около теб.
Еликсирното мечтаене е като сметана.
Погледни ме отново, това е визията ми.
© Десислава Танева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
