Нима не протегнах ръка.
Улових те с паяжината.
Докоснах огледалното виждане.
Прелетях през теб.
Виждах образи от миналото.
Любувах се на твоята визия.
Но не те критикувах, а те цапах с моята любов.
Мисли се събориха.
Замечтана, аз се преобразих в хиена.
Прошепнах тихо - ти си омотан в плен на мене.
Тихо е.
Свежо е около теб.
Еликсирното мечтаене е като сметана.
Погледни ме отново, това е визията ми.
© Десислава Танева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
