... някак влажна я усещам,
потъва дълбоко в мене,
в душевната ми бездна
една любов несподелена.
В артериите ми чезне
неизживяното мое време,
с изтръпнали надежди
сред пепелящи ме проблеми.
Превърна се моето сърце
в сървайвърска поляна
с протегнати ръце
за светлина. Дали
ще го опазя цяло?
Кажи ми, мое старо,
криво огледало...!
© Валдемар All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
