Поглеждам се...
... някак влажна я усещам,
потъва дълбоко в мене,
в душевната ми бездна
една любов несподелена.
В артериите ми чезне
неизживяното мое време,
с изтръпнали надежди
сред пепелящи ме проблеми.
Превърна се моето сърце
в сървайвърска поляна
с протегнати ръце
за светлина. Дали
ще го опазя цяло?
Кажи ми, мое старо,
криво огледало...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
