Sep 3, 2006, 9:01 PM

Погребение

Poetry

999 1 12

Копая гроб!
Днес
ще заровя
тленните останки
на своите разкъсани мечти,
за да не скитат тъжните им сянки
сред мрака,
                 който в моя ден цари.
Душата - опустяла, празна стая -
                  ще срина и изпепеля,
за да не мога,
като призрак да витая
                   в безкрайната й пустота.
Сърцето ще изтръгна
с длани ледни
- да не тупти от болка и от страх.
Ще умъртвя надеждите последни
и ще посипя
всичко
с прах.
Копая гроб!
Днес всичко ще заровя
и ще затрупам
всичко свято с пръст...
Живота си
без жалост ще отровя
и ще издигна и над него кръст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Нямам думи от мъката,която струи от стиха ти!
Но щом затвориш една врата,след нея се отваря друга...
Поздрави!
И усмивки!

2006-09-04T13:12:30+03:00
ria (Гергана Иванова)

Перфектно! Думите са излишни...Дано скоро се превърнеш във Феникс...

2006-09-04T11:16:38+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави отново, Меги!!!
Пожелавам ти никога да не се чувстваш така!!!

2006-09-04T09:56:53+03:00
изречена (Мая Попова)

много силен стих, браво!

2006-09-04T09:48:03+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

...Душата - опустяла, празна стая...
...Сърцето ще изтръгна...
...Ще умъртвя надеждите последни...
...Днес всичко ще заровя...

Много болка, много тъга, сякаш със сълзи написан стих! Поздрав, Меги!

2006-09-04T09:16:03+03:00