3.09.2006 г., 21:01

Погребение

1K 1 12
Копая гроб!
Днес
ще заровя
тленните останки
на своите разкъсани мечти,
за да не скитат тъжните им сянки
сред мрака,
                 който в моя ден цари.
Душата - опустяла, празна стая -
                  ще срина и изпепеля,
за да не мога,
като призрак да витая
                   в безкрайната й пустота.
Сърцето ще изтръгна
с длани ледни
- да не тупти от болка и от страх.
Ще умъртвя надеждите последни
и ще посипя
всичко
с прах.
Копая гроб!
Днес всичко ще заровя
и ще затрупам
всичко свято с пръст...
Живота си 
без жалост ще отровя
и ще издигна и над него кръст...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам думи от мъката,която струи от стиха ти!
    Но щом затвориш една врата,след нея се отваря друга...
    Поздрави!
    И усмивки!
  • Перфектно! Думите са излишни...Дано скоро се превърнеш във Феникс...
  • Поздрави отново, Меги!!!
    Пожелавам ти никога да не се чувстваш така!!!
  • много силен стих, браво!
  • ...Душата - опустяла, празна стая...
    ...Сърцето ще изтръгна...
    ...Ще умъртвя надеждите последни...
    ...Днес всичко ще заровя...

    Много болка, много тъга, сякаш със сълзи написан стих! Поздрав, Меги!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...