Погребение на чувствата
Празно и пусто е в нашата стая.
Празно е в нашите сърца.
И се преструвам, но всъщност го зная –
тръгна си днес любовта.
Тръгна да търси очи, ала парещи,
тръгна да търси ръце,
които се търсят и топлят изгарящо,
тръгна да търси сърце,
ала такова, което е свързано
с друго и бият в нощта.
Тръгна да търси душѝ, но обвързани
в нежност и красота.
И се преструвам, но всъщност го зная –
не е любов. Примирение е.
Празно и пусто е в нашата стая.
Като след погребение.
© Мариета Караджова All rights reserved.
