Нека бъда изгубен завинаги за света
и да не видя никога слънчевите лъчи,
нека, ако трябва, умра за твойта красота,
но само да видя отново твойте очи.
Всичко, за което съм мечтал
си ти, любов моя, единствено ти,
колко дни и нощи съм те чакал
да сбъднеш мойте мечти.
Ела при мене със тихи стъпки,
прегърни ме с двете си ръце,
кажи ми колко много ме обичаш
и ме погреби дълбоко в твоето сърце!
© Илия Кузев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
