Пожари
Пожари
По пътя накацали
Чакат да ги вземе някой
В колата си
Чакат
Да ги прегърнат със стените си
И да се разпалят
Аз съм едно неизживяно
Пламъче
Което забравих в миналото си
Родих се ден след рождеството си
И се харесах
Влюбих се в себе си
И си събух гащите да се покажа
И в тясното ми пространство
Болеше
И болеше когато изоставях
Сега остана само една поема
За коне
И смърт
Като стрелките на спрелия ми часовник
Който още използвам
Разбираш ли
Аз съм едно неуспяло
Липсващо понякога
Пълно с думи празни
Но аз мога да говоря
И да гледам в очите
И да паля
Пожари
По пътя накацали
Дърветата
Пеят
Процесия от падащи листа
Сухи
В есента само спомени остават
Защото огънят има сърце
И сърцето на огъня иска
08.07.2008
© Десислав Илиев All rights reserved.
