Покана за бягство
ПОКАНА ЗА БЯГСТВО
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ,
а слънцето – огнище заран,
и с въздуха – кристално свеж,
на къшей хляб и сол да карам,
и сутрин да броя до сто,
преди да пръсна тишината
сред избуялато просо –
сънувало безкрайно лято,
да сбирам в шепите – за чай,
росата, пръсната в мъниста,
ухания на бъзов май
и мед от тичинки златисти,
без политици и лъжи,
без интернет и телевизор,
над мене птица да кръжи
и Бог да бъде много близо...
Ако в небето има брод
през заблатената вселена
към някой по-добър живот –
нататък би ли тръгнал с мене?
© Валентина Йотова All rights reserved.
