Покаяние
Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец,
в очите да отгледа два кристала.
За цветето, останало слепец
и за пчелата, мед от него дала...
За да изпълни чудния нектар
душата на останалото бреме,
живота приеми си като дар,
щом ъгъла в кръга смъртта заеме.
Закон човешки вяра да всели
в обърканите дни на отчаяние!
Отмерен удар време те дели́,
с разлюбеното твое покаяние!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
