Поклон
Поклон вам, отправен доземи,
целувам ви и прося опрощение.
Тез старчески ръце с толкова следи.
Останали са само в забвение.
Годините минава, а кожата линей,
отлитат птиците пораснали в гнездото.
И непосилна работа сърцето грей,
завръщат се, върти се търкалòто.
Те толкова набраздени са, а времето следи,
оставило е радост и терзания.
Поглеждаш в тези тъжни, старчески очи,
уви, не виждаш оправдания!
Повдигаш ги от скута, полегнали в несвяст,
помилваш пръсти изкривени.
Прегръщат те в спомен мил и драг,
целуваш ги в обич окрилени!
© Анелия Станева All rights reserved.
